Ултра-преработените храни са продукти, минали през сложна индустриална обработка и съдържащи съставки, които не се използват в домашната кухня: овкусители, оцветители, емулгатори, консерванти. Класификацията им идва от системата NOVA, която дели храните на 4 групи според степента на преработка. Разпознаването им на етикета е първата стъпка да ядеш по-малко от тях.
Какво са ултра-преработените храни
Терминът идва от системата NOVA, разработена от проф. Карлос Монтейро и екипа му в Университета на Сао Пауло. Тя дели храните на 4 групи не по калории или хранителна стойност, а по степента и целта на преработката. Ултра-преработените (NOVA 4) са промишлени формули: комбинация от евтини съставки (нишесте, захар, растителни масла) плюс добавки, които им придават вкус, текстура и дълъг срок на годност. Газирани напитки, чипс, колбаси, готови ястия и част от зърнените закуски попадат тук.
Как ги разпознаваш на етикета
Не гледай само калориите. Погледни списъка съставки. Ако е дълъг, съдържа думи, които не разпознаваш, и няколко Е-номера едно след друго, продуктът вероятно е NOVA 4. Кратко правило: ако не би могъл да пресъздадеш продукта у дома с обикновени кухненски съставки, той е ултра-преработен.
Защо да ги ограничиш
Големи кохортни проучвания, включително публикувано в BMJ през 2019 година, свързват високата консумация на ултра-преработени храни с по-висок риск от наднормено тегло и сърдечно-съдови проблеми. В някои държави те дават над половината от дневните калории, което означава, че по-голямата част от храната идва от продукти с индустриална формула, а не от истинска храна.
Ултра-преработено не значи автоматично отрова
Важно е да не изпадаш в крайност. Не всяко нещо в найлонов плик е вредно, а не всяко "домашно" е по-добро. Пълнозърнест хляб от фабрика или растително мляко с една добавка стабилизатор технически може да попадне в NOVA 4, но не е сравнимо с газирана напитка или колбас. Гледай честотата и контекста: проблемът е, когато ултра-преработените храни станат основа на менюто, не когато се появят от време на време.
| Група | Какво е | Примери |
|---|---|---|
| NOVA 1 | Непреработени или минимално преработени храни | Плод, яйце, ориз |
| NOVA 2 | Преработени кулинарни съставки | Олио, сол, захар |
| NOVA 3 | Преработени храни | Сирене, консерви, хляб |
| NOVA 4 | Ултра-преработени храни с добавки | Газирани напитки, снаксове, колбаси, готови ястия |
Как помага Savly.app
Savly показва степента на преработка на продукта като част от Savly Score, така че виждаш веднага дали избираш нещо близко до NOVA 1 или дълбоко в NOVA 4. Заедно с това оценката отчита и Е-добавките в състава, така че имаш пълна картина преди да сложиш продукта в количката.
Често задавани въпроси
Какво са ултра-преработените храни?
Ултра-преработените храни са промишлени продукти, направени от комбинация евтини съставки и добавки (овкусители, оцветители, консерванти), които им дават вкус и дълъг срок на годност. Според класификацията NOVA това е групата с най-висока степен на преработка, NOVA 4.
Всички ли ултра-преработени храни са вредни?
Не автоматично. Категорията е широка и включва както газирани напитки и колбаси, така и продукти като пълнозърнест хляб от фабрика с една добавка. Проблем става, когато ултра-преработените храни съставляват основната част от менюто ти.
Как да разпозная ултра-преработена храна?
Погледни списъка съставки. Дълъг списък, няколко Е-номера, овкусители и съставки, които не би сложил у дома при готвене, са сигнал, че продуктът е NOVA 4.
Какво е NOVA?
NOVA е класификация на храните по степен на преработка, разработена от проф. Карлос Монтейро от Университета на Сао Пауло. Дели храните на 4 групи: непреработени, кулинарни съставки, преработени и ултра-преработени.
Ултра-преработените храни правят ли те по-дебел?
Кохортни проучвания, включително публикувано в BMJ през 2019 година, свързват високата консумация на ултра-преработени храни с по-висок риск от наднормено тегло, но връзката е статистическа, а не автоматична за всеки отделен продукт или човек.
Източници
- Monteiro C. et al., класификация NOVA, Университет на Сао Пауло
- BMJ, 2019, кохортно проучване за консумацията на ултра-преработени храни
- Световна здравна организация (СЗО)
- Организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО)
- Европейски орган по безопасност на храните (EFSA)
